24. Не казвай: „Стига ми това, което имам.“ И: „Какво зло може да ме сполети оттук нататък?“
25. Дните на благополучие ни карат да забравим злото, а в дните на злощастие не си спомняме за доброто.
26. Но за Господа е лесно в смъртния ден да въздаде на човека според делата му.
27. Часът на страданието носи забрава за житейските наслади и делата на човека стават явни при неговия край.