21. че и самото творение ще бъде освободено от робството на тлението при славното освобождение на Божиите синове.
22. Защото знаем, че цялото творение стене и изпитва родилни болки досега;
23. и не само то, но и ние, които получихме като начало даровете на Духа, и ние самите стенем в себе си, очаквайки осиновяване чрез изкуплението на нашето тяло.
24. Защото нашето спасение е в надеждата. Но надеждата за онова, което се вижда, не е надежда, понеже защо ще се надява някой за нещо, което вижда?
25. А когато се надяваме за онова, което не виждаме, с търпение го очакваме.
26. Също и Духът ни подкрепя в нашата немощ. Понеже не знаем нито как, нито за какво да се молим, Сам Духът се застъпва за нас с въздишки, неизразими с думи.
27. Но Онзи, Който изпитва сърцата, знае каква е мисълта на Духа, понеже Той по волята на Бога се застъпва за вярващите.