14. понеже всички, които са водени от Божия Дух, са Божии синове.
15. Защото вие приехте не духа на робството, за да живеете отново в страх, а приехте Духа, Който ви направи Божии синове и чрез Когото се обръщаме към Бога: „Авва, Отче мой!“
16. Самият Дух свидетелства на нашия дух, че сме Божии деца.
17. А щом сме деца, ние сме и наследници – наследници на Бога и сънаследници с Христос, но само ако страдаме с Него, така че с Него и да се прославим.
18. Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с онази слава, която ще се открие за нас.
19. Пък и цялото творение с нетърпение очаква разкриването на Божиите синове,
20. защото творението се покори на преходността не по своя воля, а по волята на Онзи, Който го покори, с надеждата,
21. че и самото творение ще бъде освободено от робството на тлението при славното освобождение на Божиите синове.
22. Защото знаем, че цялото творение стене и изпитва родилни болки досега;
23. и не само то, но и ние, които получихме като начало даровете на Духа, и ние самите стенем в себе си, очаквайки осиновяване чрез изкуплението на нашето тяло.
24. Защото нашето спасение е в надеждата. Но надеждата за онова, което се вижда, не е надежда, понеже защо ще се надява някой за нещо, което вижда?
25. А когато се надяваме за онова, което не виждаме, с търпение го очакваме.
26. Също и Духът ни подкрепя в нашата немощ. Понеже не знаем нито как, нито за какво да се молим, Сам Духът се застъпва за нас с въздишки, неизразими с думи.
27. Но Онзи, Който изпитва сърцата, знае каква е мисълта на Духа, понеже Той по волята на Бога се застъпва за вярващите.
28. А ние знаем, че всичко води към добро онези, които обичат Бога и са призовани по Неговата воля.
29. И които още преди сътворението избра, оттогава Той ги отреди да са като Неговия Син, за да бъде Христос първороден между много братя.
30. А които отреди, тях и призова; и които призова, тях и оправда; които пък оправда, тях и прослави.
31. И тъй, ще добавим ли нещо към това? Ако Бог е на наша страна, кой може да е против нас?
32. Нима Онзи, Който дори собствения Си Син не пощади, а Го отдаде за всички ни – няма да ни подари с Него и всичко друго?
33. Кой ще обвини Божиите избраници? Никой, тях Бог ги оправдава!