9. И Давид казва: „Трапезата им нека бъде за тях примка и клопка, препятствие и наказание.
10. Мрак да падне пред очите им, за да не виждат. Завинаги превий гръбнака им.“
11. И така, питам се: нима се препънаха, за да паднат безвъзвратно? Съвсем не! Но чрез тяхното падане дойде спасението за езичниците, за да се възбуди ревност сред юдеите.
12. Ако пък падането им е богатство за света и загубването им е богатство за езичниците, то колко по-голямо щеше да е това богатство, ако всички юдеи се обърнеха към Христос!
13. А на вас, езичниците, казвам: понеже съм апостол на езичниците, отдавам всички сили на служението си,
14. за да възбудя някак ревност у сънародниците си и да спася поне някои от тях.
15. Защото, ако тяхното отхвърляне означаваше помирение на света с Бога, то какво ще бъде тяхното приемане, ако не мъртви да оживеят?
16. Ако първият дар от жетвата е осветен, осветено е и тестото; и ако коренът е осветен, осветени са и клоните.
17. Но ако пък някои от клоните са се откършили, а ти като клон от дива маслина си се присадил на тяхното място и можеш да се ползваш от корена и от сока на маслината,
18. то не се хвали пред клоните. Хвалиш ли се обаче, знай, че не ти държиш корена, а коренът – тебе.
19. Но ще речеш: „Откършиха се клоните, за да се присадя аз.“