18. Тогава ще завикате за помощ заради царя, когото сте си избрали, но Господ няма да ви чуе.“
19. Обаче народът не пожела да послуша Самуил и потвърди: „Не, нека има цар над нас
20. и ние ще бъдем като всички народи. Нашият цар ще ни съди, ще бъде наш предводител и ще води нашите войни.“
21. След като Самуил изслуша всички тези думи на народа, той ги предаде на Господа.
22. А Господ каза на Самуил: „Послушай желанието им и им постави цар.“ Затова Самуил каза на израилтяните: „Разотидете се – всеки в града си.“