13. Аз му известих, че ще накажа дома му за вечни времена за онази вина, защото той знаеше как синовете му богохулстват и не ги обуздаваше.
14. Поради това, кълна се за дома на Илий: вината на Илиевия дом няма да се заличи за вечни времена нито с жертви, нито с хлебни приноси.“
15. Самуил спа до сутринта и отвори вратите на Господния дом. Но Самуил се боеше да съобщи на Илий за това видение.
16. Тогава Илий повика Самуил и каза: „Самуиле, сине мой!“ Той отговори: „Ето ме!“
17. Илий попита: „Какво е това, за което Той ти говори? Не скривай от мене нищо. Бог може сега и в бъдеще да те накаже, ако скриеш от мене нещо от всичко онова, което Той ти е говорил.“
18. Тогава Самуил му разказа всичко и не скри от него нищо. Илий каза: „Той е Господ. Нека постъпи, както Му е угодно.“
19. Самуил израсна и Господ беше с него. Той не остави неизпълнена нито една негова дума.
20. Цял Израил от Дан до Вирсавия разбра, че Самуил е засвидетелстван като истинен Господен пророк.
21. Господ се явяваше в Силом и по-нататък, защото се откриваше на Самуил в Силом чрез словото на Господа.