20. А когато се спускаше по склона на планината, яздейки магарето си, ето Давид и хората му дойдоха срещу нея и тя ги срещна.
21. Давид си каза: „Напразно пазех всичко, което принадлежеше на този мъж в пустинята. Нищо от това, което беше негово, не се изгуби. Но той ми отплаща със зло за доброто.
22. Нека Бог стори това на враговете на Давид и дори повече да прибави, ако утре до разсъмване оставя живо и едно мъжко същество от всичко, което е на Навал.“
23. Когато Авигея видя Давид, бързо слезе от магарето, падна по лице пред Давид и се поклони до земята.