5. На главата си имаше шлем от бронз и беше облечен с люспеста броня, а бронята му тежеше пет хиляди сикли.
6. На краката си той имаше бронзови наколенки и между плещите си – бронзово леко копие.
7. Дръжката на копието му беше дебела като кросно за тъкане, а желязното острие на копието тежеше шестстотин сикли. И пред него вървеше оръженосец с голям щит.
8. Той застана и завика към израилските редици, казвайки: „Защо сте излезли, подредени за битка? Не съм ли аз филистимец, а вие – слуги на Саул? Изберете си един мъж и нека слезе при мене.
9. Ако той може да се бие с мене и ме убие, ние ще ви бъдем роби. Но ако аз го надвия и го убия, вие ще ни бъдете роби и ще ни робувате.“
10. Филистимецът каза също: „Днес аз ще посрамя израилските бойни редици. Дайте ми един мъж и ще се бием двамата.“
11. Когато Саул и всички израилтяни чуха тези думи на филистимеца, разтрепериха се и много се уплашиха.
12. Давид беше син на онзи ефратец от Витлеем в Юдея на име Йесей, който имаше осем синове. В дните на Саул този мъж беше най-стар сред мъжете.
13. Тримата по-големи Йесееви синове отидоха на война със Саул. Имената на тримата му синове, които потеглиха на война, бяха: на първородния – Елиав, на втория – Аминадав, на третия – Сама.
14. Давид беше най-малък. Тримата по-големи отидоха със Саул,
15. а Давид се върна във Витлеем, за да пасе овцете на баща си.
16. Филистимецът излизаше сутрин и се представяше вечер четиридесет дена.
17. Йесей каза на сина си Давид: „Вземи за братята си тази ефа препечено жито и тези десет хляба и ги занеси бързо на братята си в лагера.
18. А тези десет пити сирене занеси на хилядника, виж дали братята ти са добре и донеси вест от тях.
19. Саул и братята на Давид, и всички израилски“ мъже бяха в дъбовата долина, воювайки с филистимците.
20. И Давид стана сутринта рано, остави овцете на пазач, натовари храната и тръгна, както му беше заповядал Йесей. Пристигна в лагера, когато войската излизаше в боен ред и надаваше боен вик.
21. Тогава израилтяните и филистимците разположиха бойните си редици едни срещу други.
22. Давид остави товара си при пазача на обоза, изтича към бойните редици и като ги достигна, попита братята си как са.
23. Докато той разговаряше с тях, ето юнакът филистимец от Гет на име Голиат излезе от филистимските редици и започна да изрича обичайните си думи; и Давид го чу.
24. А всички израилтяни, като видяха мъжа, избягаха от него и много се уплашиха.
25. Израилтяните казаха: „Виждате ли този мъж, който излезе? Той излезе, за да хули Израил. Но царят ще възнагради мъжа, който би го убил, с голямо богатство и дъщеря си ще му даде, а и дома на баща му би освободил от данък.“