53. Юда постоянно се грижеше някой да не изостава от множеството и ободряваше народа през целия път, докато стигнаха до юдейската земя.
54. Тогава с веселие и радост се изкачиха на планината Сион и принесоха всесъжение, защото никой от тях не загина, а се завърнаха невредими.
55. По времето, когато Юда и Йонатан се намираха в Галаад, а брат им Симон – в Галилея, пред Птолемаида,
56. военачалниците Йосиф, син на Захария, и Азарий чуха за славните военни подвизи, които те бяха извършили,
57. и си рекоха: „Нека и ние да прославим имената си и да се отправим на война срещу езичниците около нас!“
58. Така те обявиха пред войската, която беше с тях, и тръгнаха срещу Ямния.
59. Но Горгий с войниците си излезе от града на бой против тях.
60. Йосиф и Азарий бяха обърнати в бяг и преследвани до пределите на Юдея. И в този ден паднаха около две хиляди мъже от израилския народ.
61. И настана голям смут сред народа на Израил, защото се мислеха за храбри и не послушаха Юда и братята му.
62. Но те не бяха от потомството на онези мъже, в чиито ръце беше предоставено спасението на Израил.
63. А храбрият Юда и братята му се прославиха твърде много в цял Израил и сред всички народи, докъдето достигаше името им,