43. рекоха си един на друг: „Нека въздигнем народа си, който искат да повалят, нека се бием за нашия народ и за светилището!“
44. Тогава се събра голямо множество, за да се подготви за война и да отправи горещи молитви за милост и състрадание.
45. Йерусалим беше необитаем като пустиня. Никой от родените в него не влизаше, нито излизаше от града. Светилището беше потъпкано, а в крепостта му – чуждоземни синове. Там обитаваха езичници. Отнета бе радостта от потомците на Яков, флейтите и цитрите замлъкнаха.
46. И така, те се събраха и отидоха в Масифа, местност срещу Йерусалим, защото в Масифа по-рано беше мястото за молитва на израилтяните.
47. През този ден постиха, облякоха вретища, посипаха с пепел главите си и раздраха дрехите си.
48. Те разтвориха книгата на закона, така, както езичниците се допитват до изображенията на своите идоли,
49. и донесоха свещеническите одежди, първите плодове от полето и десятъка. Тогава свикаха назореите, чиито дни на обет бяха изтекли,
50. и високо извикаха към небето: „Какво да сторим с тях и къде да ги отведем?
51. Твоето светилище е потъпкано и осквернено, а Твоите свещеници – оскърбени и унижени.
52. Ето езичниците се събраха срещу нас, за да ни изтребят. Ти знаеш какво са замислили те против нас.
53. Как можем да устоим пред тях, ако Ти не ни помогнеш?“
54. И затръбиха с тръби, и се разнесоха викове.