13. А Давид отговори на Гад: „Много ми е тежко! Но по-добре да съм в ръцете на Господа – голяма е Неговата милост, само да не падна в човешки ръце.“
14. И Господ прати мор на Израил и погинаха седемдесет хиляди израилтяни.
15. Бог изпрати ангел в Йерусалим, за да го изтреби; но когато той започна да изтребва, Господ видя и се разкая за злото, и каза на ангела, който изтребваше: „Стига вече, свали ръката си!“ А в това време Господният ангел беше над хармана на йевусееца Орна.
16. Давид повдигна очи и видя Господния ангел да стои между земята и небето, в ръката си с изваден меч, прострян над Йерусалим. Тогава Давид и първенците, покрити с вретища, паднаха в поклон.
17. И Давид се обърна към Бога: „Нали аз заповядах да преброят народа? Аз съгреших, аз сторих зло. А тези овце какво са сторили? Господи, Боже мой! Нека наказанието Ти е върху мене и върху моя бащин дом, а не върху Твоя народ, за да не погине той!“
18. Тогава Господният ангел заповяда на Гад да каже на Давид да отиде и да издигне жертвеник на Господа върху хармана на йевусееца Орна.
19. И така, Давид отиде, както от името на Господа му говори Гад.
20. Орна се обърна и видя ангела, и четиримата му синове, които бяха с него, се скриха веднага. Тогава Орна вършееше жито.