2. Бяха въоръжени с лъкове и стреляха точно с тях, хвърляха с прашка камъни както с дясна, така и с лява ръка. Те бяха Саулови братя, потомци на Вениамин.
3. Водач беше Ахизер, а след него Йоас – Шемаевите синове от Гива; Йезиел и Фелет, синове на Азмавет; Бераха и Йеху от Анатот;
4. Ишмая гаваонецът, един силен мъж сред тридесетте и техен водач;
5. Йеремия, Яхазиил, Йоханан и Йозават от Гедера;
6. Елузай, Йеримот, Веалия, Шемария, Сафатия харитиецът;
7. Елкана, Ишияху, Азариил, Йоезер и Йошавам – Кореевите синове;
8. а също Йоела и Зевадия, синове на Йерохам, от Гедор.
9. И от Гадовите синове преминаха на страната на Давид и дойдоха в пустинната крепост силни и боеспособни мъже, въоръжени с щитове и копиия. Те бяха смели като лъвове и бързи като сърни в планините.
10. Водач беше Езер, втори – Овадия, трети – Елиав,
11. четвърти – Мишман, пети – Йеремия,
12. шести – Атай, седми – Елиел,
13. осми – Йоханан, девети – Елзават,
14. десети – Йеремия, единадесети – Махбанай.
15. Тези, Гадовите потомци, бяха водачи във войската: най-малкият – на повече от сто души, а най-големият – на повече от хиляда.
16. Те са онези, които преминаха Йордан в първия месец, когато реката излизаше от коритото си, и прогониха всички жители на долините на изток и на запад.
17. И от синовете на Вениамин и на Юда дойдоха в крепостта при Давид.
18. А Давид излезе и ги посрещна с думите: „Ако сте дошли при мене с мир, за да ми помогнете, аз ви посрещам с открито сърце; но ако идвате с коварство, за да ме предадете на моите врагове, без да съм сторил неправда, нека Бог на предците ни види това и отсъди!“
19. Тогава дух се спусна над Амасий, водача на тридесетте, и той каза: „Твои сме, Давиде, и на твоя страна заставаме, сине Йесеев! Мир, мир на тебе, мир и на твоите помощници! Защото твоят Бог ти помага!“ Тогава Давид ги прие и ги постави за водачи на войската си.
20. И от Манасиевото племе се присъединиха към Давид, когато тръгна с филистимците против Саул. Но това не стана, защото филистимските водачи, след като се посъветваха помежду си, отпратиха Давид, казвайки си: „За наша беда може да премине на страната на своя господар Саул.“