5. Нима нямаме право да водим със себе си жена от сестрите, както и другите апостоли, и братята на Господа, и Кифа?
6. Или само аз и Варнава нямаме право да не работим за издръжката си?
7. Кой войник служи някога на свои разноски? Кой сади лозе и не яде от плода му? Или кой пасе стадо и не яде от млякото на стадото?
8. Нима само като човек говоря това? Не казва ли същото и законът?
9. Защото в Мойсеевия закон е писано: „Не връзвай устата на вола, когато вършее.“ Нима за воловете се е загрижил Бог?
10. Или всъщност говори за нас? Действително писано е за нас, защото който оре, трябва да оре с надежда, и който вършее, трябва да вършее с надежда да получи това, което очаква.
11. Ако ние сме посели у вас духовното, много ли е, ако пожънем у вас телесното?
12. Ако други се ползват от правото си да получават от вас, нямаме ли ние още по-голямо право? Но ние не се възползвахме от него, а всичко понасяме, за да не причиним някоя спънка на Христовото благовестие.
13. Не знаете ли, че онези, които свещенодействат, се хранят от храма и които служат при жертвеника, получават част от принасяните жертви?
14. Така и Господ е заповядал, проповедниците на благовестието да живеят от благовестието.
15. Но аз не се възползвах от нито едно от тези права. И не писах това, за да се приложи то към мене. Понеже за мене е по-добре да умра, отколкото някой да каже, че неоснователно се хваля.
16. Не ми се полага похвала за това, че благовестя – за мен това е необходимост. И горко ми, ако не благовестя!
17. Ако доброволно върша това, заслужавам награда, но ако не го правя доброволно, просто изпълнявам служба, която ми е поверена.
18. А каква ми е наградата? Тази, че проповядвам безплатно Христовото благовестие, без да използвам правото си от благовестието.
19. При това, макар да съм свободен от всички, станах роб на всички, за да спечеля повечето от тях.