3. Колкото до мене, не е важно дали ще ме съдите вие или човешки съд; дори и аз не съдя себе си,
4. защото не се чувствам виновен за нищо. Но с това не се оправдавам – Господ е, Който ще ме съди.
5. Затова не съдете за нищо преждевременно, докато не дойде Господ, Който ще извади наяве тайните на мрака и ще разкрие вътрешните ни помисли. Тогава всеки ще получи похвалата си от Бога.
6. Тези неща, братя, отнесох към себе си и към Аполос заради вас, за да се научите от нас да не мъдрувате повече от онова, което е написано, и да не се гордеете един с един учител, друг – с друг.
7. Наистина, кой ти е дал някакво предимство? И притежаваш ли нещо, което да не си получил? Ако пък си получил, защо се хвалиш, сякаш не си получавал?
8. Вече сте заситени, вече се обогатихте, възцарихте се без нас. Де да бяхте се възцарили, за да царуваме и ние заедно с вас!