7. Затова се молих и бях дарен с разум, призовавах Бога и духът на мъдростта слезе върху мене.
8. Аз предпочетох нея пред скиптри и престоли и пред нея смятах богатството за нищо.
9. Никакъв скъпоценен камък не можех да сравня с нея, защото всяко злато пред нея е като нищожен пясък, а в сравнение с нея среброто ще е като кал.
10. Аз я обикнах повече от здраве и хубост и я предпочетох пред светлината, защото нейният блясък не помръква.
11. А заедно с нея дойдоха при мене всички блага и несметно богатство чрез ръцете ѝ.
12. Аз се радвах на всички тях, защото мъдростта ми ги предоставя, но не знаех, че тя е техен творец.