7. И Твоят народ очакваше както спасението на праведните, така и гибелта на враговете,
8. защото с каквото наказваше враговете, с това същото възвеличи нас, които Ти бе призовал.
9. Благочестивите деца на добрите извършваха незабелязано жертвоприношението, като единодушно приеха божествен закон праведните да участват еднакво и в благата, и в опасностите и още оттогава пееха хвалебните песни на предците.
10. А от противната страна отекваха нестройният вик на враговете и воплите над оплакваните деца.
11. С една и съща присъда бяха наказани и робът, и господарят. Еднакво страдаха и обикновеният човек, и царят –
12. всички имаха безброй мъртъвци от еднаква смърт. Живите не стигаха, за да ги погребат, защото в един миг бе погубено най-достойното им поколение.
13. И онези, които заради вълшебствата не вярваха в нищо, при гибелта на първородните си синове признаха, че този народ е син на Бога.
14. Когато дълбоко мълчание обгръщаше всичко и нощта бе достигнала до средата на своя ход,
15. Твоята всесилна дума слезе като страшен воин от небето от царствените Ти престоли сред обречената на гибел земя.