17. Защото всички бяха оковани в една и съща верига на тъмнината. Дали вятър фучи, или сред гъсти клони сладкогласна птичка пее, дали шумят буйни води,
18. или отеква грохот от падащи скали, дали скокливи животни невидимо притичват, или се чува рев на свирепи зверове, дали се разнася ехо от планинските дълбини – всичко това им внушаваше страх.
19. Целият свят беше огрян от ярка светлина и всички работеха, без някой да им пречи.
20. Само над тях се простираше тежка нощ – образът на мрака, който някога щеше да ги обгърне. Но онова, което те самите изпитваха, беше по-тягостно от мрака.