10. А Твоите синове устояха и на зъбите на отровните змии, защото Твоята милост дойде на помощ и ги изцели.
11. Те бяха ухапвани, за да си спомнят за Твоите думи, но скоро бяха изцелявани, за да не потънат в дълбока забрава и да се лишат от Твоето благодеяние.
12. И нито билки, нито пластири ги лекуваха, а Твоята дума, Господи, която всичко изцелява!
13. Ти имаш власт над живота и над смъртта, сваляш хората до портите на ада и пак ги въздигаш.
14. Човек убива поради злината си, но не може да върне някого, ако духът го е напуснал, нито да освободи взетата му душа.
15. От Твоята ръка никой не може да се изплъзне,
16. защото нечестивите, които отказаха да Те познаят, бяха наказани от силата на Твоята десница, безпощадно преследвани от невиждани дъждове, бури и градушки и изтребвани с огън.
17. Но най-странното беше това, че огънят във водата, която гаси всичко, още повече се разгаряше, защото и самият свят се сражава за праведните.
18. Понякога пламъкът се смаляваше, за да не изгорят животните, изпратени срещу нечестивите, та като видят това, да разберат, че Божият съд ги преследва.