13. Защото освен Тебе няма Бог, Който да се грижи за всички, за да доказваш, че си съдил справедливо.
14. Нито цар, нито някакъв владетел би могъл да се застъпи пред Тебе за онези, които си наказал.
15. Ти си справедлив и управляваш справедливо всичко, като смяташ, че за Твоята мощ е несвойствено да осъдиш онзи, който не заслужава наказание.
16. Защото Твоята сила е основа на правдата, а властта, която имаш над всичко, Те кара да се отнасяш благосклонно към всички.
17. Ти показваш силата Си на онези, които не вярват в Твоето всемогъщество, и изобличаваш дързостта на онези, които Ти се противят.
18. Но макар и да обладаваш сила, Ти си снизходителен в присъдата Си и се отнасяш твърде благосклонно към нас, защото винаги, когато пожелаеш, можеш да проявиш Своето могъщество.
19. Чрез такива дела Ти поучаваше Своя народ, че праведникът трябва да бъде човеколюбив, и караше Своите синове да се надяват, че даваш възможност за покаяние на съгрешилите.
20. След като с такова снизхождение и пощада си наказвал враговете на Своите синове, макар те да заслужаваха смърт, и си им давал време и подходящо място да се отвърнат от злото,
21. то с каква грижовност съдеше Своите синове, с чиито предци сключи под клетва Завет и им обеща добрини!
22. Ти поучаваш нас, докато наказваш хилядократно враговете ни, та когато ние съдим, да мислим за Твоята доброта, а когато Ти ни съдиш, да очакваме милост.
23. Затова и Ти измъчваше чрез собствената им поквара онези нечестиви, които прекарваха живота си в безразсъдство.
24. Подмамени като глупави деца, те бяха отишли твърде далеч по пътя на заблудата и почитаха като богове животни, които дори сред враговете им бяха презирани.
25. И за да станат за присмех, Ти ги наказа като неразумни деца.