24. Господ е моят дял, казва душата ми,и така, на Него ще се надявам.
25. Господ е добър към ония, които се надяват на Него, и към душата, която Го търси.
26. Добре е на онзи, който търпеливо очаква спасение от Господа.
27. Добре е за човека, когато носи иго на младини.
28. Нека седи самотно и мълчи, защото Той го е възложил върху него.
29. Нека поставя устата си в праха, мислейки: „Може би още има надежда.“
30. Нека подлага страната си на онзи, който го удря,до пресита да приема хули,
31. понеже Господ не отхвърля за вечни времена.
32. Въпреки че е пратил печал, Той и ще помилва според изобилната Си благост.
33. Защото Той не оскърбява по желание на сърцето Си и не огорчава синовете човешки.
34. Но когато биват тъпкани всички затворници на страната,
35. когато неправедно съдят човека пред лицето на Всевишния,
36. когато онеправдават човека в съда, нима Господ не вижда?
37. Кой би могъл да каже, че нещо става, ако не е заповядал Господ?
38. Нали от устата на Всевишния произлизат бедствие и благополучие?
39. За какво би скърбял човек, докато е жив? Нека всеки скърби, когато е наказван за греховете си.
40. Нека изпитаме и изследваме своите пътища и да се обърнем към Господа.
41. Нека възвисим нашите сърца и ръце към Господа в небесата.
42. Ние се отметнахме и разбунтувахме. Ти не ни пощади.
43. Ти се облече с гняв и ни преследваше; умъртвяваше ни, не ни съжали.