12. изопна лъка Си и ме постави като прицел на стрели;
13. простреля сърцето ми със стрели от колчана Си.
14. Станах за присмех на целия си народ,всекидневна тяхна подигравателна песен.
15. Той ме пресити с горчивини, напои ме с пелин;
16. разби с камъни зъбите ми, покри ме с пепел.
17. И мирът избяга от душата ми. Аз забравих благоденствието и казах:
18. „Загинаха славата ми и моята надежда в Господа.“
19. Помисли за моето страдание и за моето бездомничество, за пелина и горчилката.
20. Душата ми, като мисли това постоянно, отпада у мене.
21. Ето какво отговарям в сърцето си и поради това имам надежда:
22. по милост на Господа ние не изчезнахме,защото милосърдието Му не е пресекнало –