6. Защото син презира баща си, дъщеря въстава против майка си, снаха против свекърва; врагове на човека са неговите домашни.
7. Но аз ще отправя взор към Господа, ще се уповавам на Бога, Който е спасение за мене: моят Бог ще ме послуша.
8. Йерусалим казва: „Не злорадствай над мене ти, Едоме, мой неприятел! Макар да съм паднал, но ще стана; макар да съм в мрак, но Господ е светлина за мене.
9. Поради моите грехове пред Него аз ще понеса гнева Господен, докато Той отсъди за делата ми и извърши съд над мене. Тогава Той ще ме изведе на светло и ще прояви над мене Своята справедливост.
10. Тогава моят неприятел ще види това и ще бъде посрамен онзи, който ми казваше: „Къде е Господ, твоят Бог?“ Но очите ми ще видят как той ще бъде тъпкан като кал по улиците.“
11. Ще настъпи ден, Йерусалиме, когато твоите стени отново ще бъдат изградени, ден в който твоите предели ще се разширят.
12. В този ден всички ще идват при тебе – от Асирия до Египет, от Египет до река Ефрат и от море до море, и от планина до планина.
13. При все това земята на езичниците ще се превърне в пустиня поради вината на жителите ѝ – така те ще пожънат плодовете на делата си.
14. Води с жезъла Си, като стадо на паша, Своя народ – Своето наследство, което живее уединено в гората сред Кармил; нека те пасат във Васан и Галаад, както в древните дни!
15. Покажи ни Твоите чудни дела – както в дните, когато Ти със Своя народ излизаше от египетската земя.
16. Народите ще видят всичко това и ще се засрамят при цялата си мощ; ще поставят ръка на уста, ушите им ще оглушеят.