6. Други пък хванаха слугите му, поругаха ги и ги убиха.
7. Като чу за това, царят се разгневи, изпрати войските си, погуби убийците на слугите и изгори града им.
8. След това каза на слугите си: „Сватбата е готова, но поканените не бяха достойни.
9. Затова идете по кръстопътищата и всички, които срещнете, поканете ги на сватбата.“
10. И слугите, като излязоха по пътищата, събраха всички, които срещнаха – и лоши, и добри, и сватбеният дом се напълни с гости.
11. Царят, като влезе да види насядалите, забеляза там един човек, който не бе облечен в сватбарска премяна,
12. и му каза: „Приятелю, как си влязъл тук, като не си в сватбарска премяна?“ А онзи не каза нито дума.
13. Тогава царят рече на слугите: „Вържете му ръцете и нозете, вдигнете го и го хвърлете навън – в тъмнината, там ще има плач и скърцане със зъби,
14. защото мнозина са звани, а малцина – избрани“.“