3. „Слушайте! Ето излезе сеяч да сее.
4. И случи се, когато сееше, едни семена паднаха край пътя. Но долетяха птици и ги изкълваха.
5. Други паднаха на каменисто място, където нямаше много пръст. Те скоро поникнаха, понеже пръстта не беше дълбока.
6. А когато слънцето изгря, те прегоряха и изсъхнаха, понеже нямаха корен.
7. Други паднаха между тръни и тръните израснаха, заглушиха ги и те не дадоха плод.
8. А други паднаха на добра почва и дадоха плод, който поникна и порасна, и родиха: едно зърно – тридесет, друго – шестдесет, а трето – сто.“
9. И рече: „Който има уши да слуша, нека слуша!“
10. А когато народът се разотиде, хората около Него и дванадесетте Го попитаха за смисъла на притчата.
11. Той им отговори: „На вас е дадено да узнаете тайната на Божието царство, а на онези отвън всичко се дава в притчи,
12. така че с очи да гледат и да не виждат, с уши да слушат и да не разбират, за да не би да се обърнат и да им се простят греховете.“
13. Тогава им каза: „Тази притча вие не разбирате. А как тогава ще разберете всички притчи?
14. Сеячът сее словото.