2. Когато наближи време за гроздобер, той изпрати при лозарите един слуга, за да вземе от тях неговия дял от плода на лозето.
3. А те, като го хванаха, биха го и го отпратиха без нищо.
4. Пак изпрати при тях друг слуга. Него пък замериха с камъни, пукнаха му главата и се отнесоха позорно с него.
5. Изпрати и друг – и него убиха. Така също много други или биха, или убиха.
6. Той имаше и едничък син, когото обичаше. Най-сетне изпрати и него при тях, като си мислеше: „Ще се засрамят от сина ми.“
7. Но лозарите си рекоха: „Този е наследникът. Хайде да го убием и наследството ще бъде наше.“
8. Хванаха го, убиха го и го хвърлиха извън лозето.
9. И така, какво ще направи господарят на лозето? Ще дойде и ще погуби лозарите, а лозето ще даде на други.
10. Нима и това не сте чели в Писанието: Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла.
11. Това е от Господа и е чудо в нашите очи.“
12. Затова искаха да Го заловят, но се бояха от народа, понеже разбраха, че за тях каза тази притча. И като Го оставиха, те си отидоха.
13. Тогава те изпратиха при Него някои от фарисеите и иродианите, за да Го уловят в някоя дума.
14. Те дойдоха и Му казаха: „Учителю, знаем, че си справедлив и не се влияеш от никого, понеже не гледаш кой какъв е, а вярно поучаваш за Божия път. Право ли е да се дава данък на кесаря, или не? Да даваме ли, или да не даваме?“
15. А Той, като знаеше тяхното лицемерие, каза им: „Защо Ме изкушавате? Донесете Ми един динарий да го видя.“