26. А те още повече се зачудиха и говореха помежду си: „Тогава кой може да се спаси?“
27. Иисус ги погледна и каза: „За хората това е невъзможно, но не и за Бога. Защото за Бога всичко е възможно.“
28. Тогава Петър започна да Му говори: „Ето ние оставихме всичко и Те последвахме.“
29. А Иисус отговори: „Истината ви казвам: няма никой, който да е оставил къща или братя, или сестри, или майка, или баща, или деца, или ниви заради Мене и благовестието
30. и да не получи сега, в това време, сред гоненията, стократно повече от къща или братя, или сестри, или майки, или деца, или ниви, а в бъдещия свят – вечен живот.
31. Мнозина първи ще се окажат последни, а последните ще станат първи.“
32. Те отиваха в Йерусалим. Иисус вървеше пред учениците Си, а те, потресени, Го следваха със страх. Затова, като събра пак дванадесетте, Той започна да им говори какво ще стане с Него: