11. Тази притча означава: семето е Божието слово.
12. Зърната, паднали край пътя, са онези, които слушат словото, но след време идва дяволът и го грабва от сърцето им, за да не би да повярват и да се спасят.
13. Падналото на камък са онези, които, като чуят словото, с радост го приемат; и те са без корен – за кратко време вярват, но във време на изпитание отстъпват от вярата.
14. Падналото между тръните са онези, които са чули словото, но с времето затъват в грижи, богатство и житейски наслади и не принасят плод.
15. А падналото на добра почва са онези, които са чули словото, пазят го в добро и чисто сърце и принасят плод с търпение.
16. И никой, който запали светило, не го захлупва със съд, нито го поставя под леглото, а го слага на светилник, за да виждат светлината онези, които влизат.
17. Защото няма нищо тайно, което да не стане явно, нито пък скрито, което да не стане известно и да не излезе наяве.
18. И тъй, внимавайте как слушате: понеже, който има, ще му се даде, а който няма, ще му се отнеме и това, което мисли, че има.“
19. Тогава дойдоха при Него майка Му и братята Му, но не можаха да се приближат до Него поради множеството народ.
20. Затова Му съобщиха: „Майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Те видят.“
21. А Иисус им отговори: „Моята майка и Моите братя са тези, които слушат Божието слово и го изпълняват.“