35. А на учениците рече: „Когато ви изпратих без кесия, без торба и без обуща, останахте ли лишени от нещо?“ Те отговориха: „От нищо.“
36. Тогава им рече: „Но сега, който има кесия, нека я вземе, тъй също и торба; а който няма, нека продаде дрехата си и да купи нож.
37. Защото, казвам ви, че написаното, което гласи: „И към престъпниците бе причислен“ – трябва да се изпълни върху Мене. Това, което се отнася до Мене, върви към своя край.“
38. Те рекоха: „Господи, ето тук има два ножа.“ Той им отвърна: „Достатъчни са.“
39. И като излезе, тръгна, както обикновено, за Елеонската планина. След Него тръгнаха и учениците Му.
40. Като дойде на мястото, рече им: „Молете се да не попаднете в изкушение.“
41. И Той се отдели от тях на един хвърлей камък и като коленичи, започна да се моли с думите:
42. „Отче, да би поискал да отклониш от Мене тази чаша! Но нека бъде не Моята воля, а Твоята.“
43. И Му се яви ангел от небето, който Го подкрепяше.
44. Обзет от вътрешно страдание, още по-усърдно се молеше, а потта Му беше като кървави капки, падащи на земята.
45. Като стана от молитва, дойде при учениците Си и ги намери заспали от тъга.
46. И им рече: „Защо спите? Станете и се молете, за да не попаднете в изкушение!“
47. Докато Той още говореше, яви се тълпа, а пред нея вървеше един от дванадесетте, наричан Юда. Той се приближи към Иисус, за да Го целуне за поздрав; понеже такъв знак им бе дал: „Когото целуна, Той е.“
48. А Иисус му каза: „Юда, с целуване ли предаваш Сина човешки?“