18. защото казвам ви, няма да пия от плода на лозата, докато не дойде Божието царство.“
19. И като взе хляб, благодари, разчупи го и им даде, казвайки: „Това е Моето тяло, което се дава за вас. Правете това за Мой спомен.“
20. Също и след вечерята, като взе чашата, рече: „Тази чаша е Новият завет, осветен с Моята кръв, която се пролива за вас.
21. Но ето ръката на онзи, който Ме предава, е с Мене на трапезата.
22. И тъй, Синът човешки отива, както е определено. Но горко на онзи човек, чрез когото бива предаден.“
23. Тогава те започнаха да се питат помежду си, кой ще да е онзи от тях, който ще извърши това.
24. А помежду им възникна спор кой от тях да бъде смятан за по-голям.
25. Иисус им рече: „Царете на езичниците са техни господари, а онези, които владеят, се наричат благодетели.
26. Но при вас да не е така: нека по-големият между вас да бъде като по-малкия, а който началства, да бъде като онзи, който слугува.
27. Защото кой е по-голям: който седи на трапезата или който слугува? Не е ли онзи, който седи? А ето Аз съм сред вас, за да ви служа.
28. Но вие сте тези, които устояхте с Мене в Моите изпитания.
29. И както Моят Отец Ми завеща царство, така и Аз завещавам на вас –
30. да ядете и пиете на трапезата Ми в Моето царство. И ще седнете на престоли, за да съдите дванадесетте колена на Израил.“
31. И Господ рече: „Симоне, Симоне! Ето Сатаната поиска да ви сее като пшеница.
32. Но Аз се молих за тебе да не отслабне вярата ти. И ти, когато отново се обърнеш към Мене, подкрепи братята си.“
33. Той Му каза: „Господи, с Тебе съм готов да отида и в тъмница, и на смърт!“
34. Но Иисус му отговори: „Казвам ти, Петре, няма да пропее днес петел, преди ти три пъти да се отречеш, че Ме познаваш.“