20. И стана, и отиде при баща си. И още отдалеч баща му го видя и му стана мило; и като се завтече, прегърна го силно и го целуна.
21. А синът му рече: „Татко, съгреших против небето и пред тебе и не съм вече достоен да се нарека твой син.“
22. Но бащата рече на слугите си: „Изнесете най-хубавата премяна и го облечете. И дайте пръстен за ръката му и обуща за нозете.
23. Докарайте угоеното теле, заколете го и нека ядем и се веселим.
24. Защото този мой син беше мъртъв и оживя, беше изгубен и се намери.“ И взеха да се веселят.
25. А по-старият му син беше на нивата. На връщане, като наближи до къщи, чу песни и игри.