7. Краката им тичат към злото и бързат да пролеят невинна кръв, мислите им са мисли нечестиви, опустошение и гибел има в пътищата им.
8. Не знаят пътя на мира и няма правосъдие в начина им на живот; пътеките им са криви и никой, който ходи по тях, не знае мир.
9. Затова справедливостта е далече от нас и правдата не ни достига, чакаме светлина, а, ето – тъмнина. Ходим в мрак вместо в дневна светлина.
10. Опипваме стената като слепци и ходим пипнешком като без очи, препъваме се по пладне като по здрач, между здравите сме като мъртви.
11. Всички ръмжим като мечки и гукаме също като гълъби, надяваме се на справедливост, но за нас няма спасение, то е далече.