10. Опипваме стената като слепци и ходим пипнешком като без очи, препъваме се по пладне като по здрач, между здравите сме като мъртви.
11. Всички ръмжим като мечки и гукаме също като гълъби, надяваме се на справедливост, но за нас няма спасение, то е далече.
12. Защото нашите прегрешения пред Тебе са много и греховете ни свидетелстват против нас; защото нашите прегрешения са с нас и си ги знаем.
13. Отделихме се и се отрекохме от Господа, отстъпихме от нашия Бог, говорихме за потисничество и отричане, зачевахме и бълвахме от сърцата си лъжливи думи.
14. Справедливостта беше изтласкана назад, а правдата остана надалече, защото истината падна на площада, а законността не можа да влезе.
15. И истината изчезна и който се отклонеше от злото, биваше оскърбяван.Господ видя това и не Му хареса, че няма справедливост.
16. И видя, че нямаше човек, и се учуди, че нямаше застъпник, и Неговата сила спечели победа и Неговата правда е тази, която Го подкрепи.
17. И облече правдата като броня, а шлема на спасението сложи на главата Си, и облече дрехи на отмъщението като облекло, и се загърна с ревност като мантия.