13. Ликувай, небе, и тържествувай ти, земьо, и възклицавайте от радост, планини, защото Господ утеши Своя народ и се смили над Своите страдалци.
14. А Сион казваше: „Господ ме изостави и Моят Бог ме забрави.“
15. Ще забрави ли жена кърмачето си, няма ли да се смили над роденото от утробата си? Но дори и тя да забрави, Аз няма да те забравя.
16. Ето изобразих те на двете Си длани; твоите стени са винаги пред Мене.
17. Твоите строители ще се раздвижат, а твоите разорители и опустошители ще си отидат от тебе.