2. Тогава народите ще ги вземат и ще ги заведат на мястото им. И Израилевият дом ще ги наследи в земята на Господа като слуги и слугини, ще вземе в плен своите пленители и ще владее потисниците си.
3. И ще дойде ден, когато Господ ще те освободи от твоето страдание, от твоята тревога и от тежката работа, в която ти беше поробен.
4. Тогава ти ще подемеш тази подигравателна песен срещу вавилонския цар и ще кажеш:„Ах, как дойде краят на потисника, как си отиде бедата!“
5. Господ съкруши тоягата на нечестивите, скиптъра на властелините,
6. които яростно поразяваха народите с непрестанни удари и ги угнетяваха с гняв без задръжки.
7. Цялата земя си отпочина, спокойна е. Хората се радват с песен.
8. Също кипарисите се радват за тебе и ливанските кедри, казвайки: „Откакто ти лежиш повален, дървар не е идвал при нас.“
9. Преизподнята долу се раздвижи заради тебе – да те срещне, когато влизаш. Заради тебе разбуди покойниците, земните властници, вдигна всички царе на народите от престолите им.
10. Всички те ще кажат в отговор: „И ти стана безсилен като нас, ти стана подобен на нас.
11. Великолепието ти е свалено в преизподнята заедно със звука на твоите арфи. Червеи са твоя постелка и червеи са твоя завивка.
12. Как падна от небето, Деннице, сине на зората! Повален си на земята ти, който насилваше народите.“
13. А ти си каза: „Ще се изкача на небето, ще поставя престола си над Божиите звезди и в крайния Север на планината ще седна в събранието на боговете.“
14. Ще се издигна над облаците, ще бъда подобен на Всевишния.