14. Разбрах, че всичко, което Бог твори, пребъдва вечно. Към това не може да се прибави нищо, нито да се отнеме от него. А Бог е направил така – да благоговеят пред Него.
15. Каквото е сега, то отдавна съществува, което ще бъде, то вече е било, и ще потърси Бог това, което е изчезнало.
16. Съзрях под слънцето: място за правосъдие, а там – нечестие; място за справедливост, а там – неправда.
17. Помислих си още: Бог ще съди праведния и нечестивия – идва времето за всяко нещо и за всяко дело.
18. Размислях за хората: нека Бог ги подложи на изпитание – да разберат, че те сами по себе си са като животни.
19. Защото участта на хората и участта на животните е еднаква: както едните, така и другите умират, диханието е еднакво у всичките и човек не превъзхожда животното, защото всичко е суета.
20. И всичко отива на едно място: всичко е произлязло от пръстта и всичко ще се върне в пръстта.
21. Кой знае дали духът на човека възлиза нагоре, дали диханието на животното слиза надолу в земята?
22. Тогава проумях, че за човека няма нищо по-добро, освен да се весели заради делата си, понеже това е неговата награда. Защото кой ще го върне после да види онова, което ще бъде след него?