33. Докато чакаха да се разсъмне, Павел прикани всички да си вземат нещо за ядене с думите: „Днес е четиринадесетият ден, откакто стоите гладни в очакване, без да сте хапнали.
34. Затова ви моля да си хапнете нещо, това ще запази живота ви. Защото на нито един от вас и косъм няма да падне от главата.“
35. Като каза това, взе хляб, благодари на Бога пред всички, разчупи го и започна да яде.
36. Тогава всички се успокоиха и също ядоха.
37. А общо на кораба бяхме двеста седемдесет и шест души.
38. И като се нахраниха, изхвърлиха житото в морето, за да олекне корабът.