17. След като я вдигнаха, използваха въжета, за да опашат кораба отдолу. А понеже се бояха да не заседнат при Сирта, свиха платната и тъй се носеха.
18. На другия ден бяхме силно тласкани от бурята и започнаха да изхвърлят товара.
19. А на третия ние сами с ръцете си изхвърлихме корабните принадлежности.
20. Но понеже доста дни не се виждаше нито слънце, нито звезди, а и бушуваше силна буря, вече изчезваше всяка надежда да се спасим.
21. След като дълго време не бяха яли, Павел застана сред тях и каза: „Братя! Трябваше да ме послушате и да не тръгваме от Крит. Тогава щяхме да избегнем тези опасности и щети.
22. А сега ви съветвам да запазите спокойствие, защото никой от вас няма да загине, а само корабът.