9. Един младеж на име Евтих беше седнал на прозореца. И докато Павел продължаваше да говори, налегна го дълбок сън. Унесен в съня си, той падна от третия етаж и го вдигнаха мъртъв.
10. Павел слезе, спусна се към него и като го прегърна, рече: „Не се безпокойте, душата му си е в него!“
11. И като се качи горе, разчупи хляба, яде и говори дълго, чак до зори, а след това отпътува.
12. Тогава заведоха момчето живо вкъщи и утехата им беше голяма.