3. Той постъпваше правилно в очите на Господа точно както баща му Амасия беше правил.
4. Но високите места не бяха премахнати и народът още принасяше жертви и кадения по високите места.
5. Господ порази царя и той беше прокажен до деня на смъртта си. Той живееше в отделен дом и царският син Йотам беше поставен над двореца и управляваше народа на страната.
6. Останалите дела на Азария и всичко, което той извърши, са описни в книгата на летописите на юдейските царе.
7. И легна Азария при бащите си и го погребаха в Давидовия град при тях. След това синът му Йотам се възцари вместо него.
8. В тридесет и осмата година на юдейския цар Азария Захария, син на Йеровоам, се възцари над Израил в Самария за шест месеца.
9. Той вършеше зло пред очите на Господа, както правеха бащите му, като не отстъпваше от греховете на Наватовия син Йеровоам, с които той въвлече в грях Израил.
10. Тогава Селум, син на Явис, направи заговор против него и го уби, нападайки го пред народа. И той се възцари вместо него.
11. Останалите дела на Захария са описани в книгата на летописите на израилските царе.
12. Това беше според словото на Господа, което Той произнесе за Иуй, като каза: „Синовете ти ще седят вместо тебе на престола на Израил до четвърто поколение.“ Така и стана.
13. Селум, син на Явис, стана цар в тридесет и деветата година на юдейския цар Азария и царува в Самария един месец.
14. Менаим, син на Гадия от Тирца, предприе военни действия, дойде в Самария и порази Селум, син на Явис. Той го уби и се възцари вместо него.
15. Останалите дела на Селум и заговорът, който той направи, са описани в книгата на летописите на израилските царе.
16. Менаим опустоши Типсах и всичко, което беше в него и в пределите му, като се започне от Тирца, защото този град не му отвори портите си; унищожи го и разсече всички бременни жени, които бяха в него.
17. В тридесет и деветата година на юдейския цар Азария Менаим, син на Гадия, се възцари над Израил и царува пет години в Самария.
18. Той вършеше зло пред очите на Господа. През цялото си царуване не отстъпваше от греховете на Наватовия син Йеровоам, с които той въвлече в грях Израил.
19. Тогава асирийският цар Фул излезе срещу израилската земя и Менаим даде на Фул хиляда таланта сребро, за да му помогне да затвърди царската власт в свои ръце.
20. Менаим изиска среброто от Израил за заплащането на войниците си, за да ги даде на асирийския цар. Сумата беше петдесет сикли сребро за всеки войник. Тогава асирийският цар се върна назад и не остана в страната.
21. Останалите дела на Менаим и всичко, което той извърши, са описани в книгата на летописите на израилските царе.