11. Те бързо свалиха чувалите си на земята и ги разтвориха.
12. Икономът ги претърси, като започна от чувалите на най-стария и свърши с тези на най-малкия. В чувала на Вениамин той намери чашата.
13. В мъката си братята раздраха дрехите си. Всеки натовари отново осела си и всички се върнаха в града.
14. Юда и братята му отидоха направо в дома на Йосиф, който си беше още вкъщи, и паднаха в нозете му.
15. А Йосиф ги попита: „Какво направихте? Нима не знаехте, че човек като мене може да гадае?“
16. Юда отвърна: „Какво да ти кажем, господарю? Какво да измислим, за да се оправдаем пред тебе? Явно сме грешни пред Бога и нека станем твои роби ние и онзи, в чиито ръце се намери чашата.“
17. Йосиф каза: „Няма да постъпя така. Роб при мене ще остане само онзи, у когото беше намерена чашата, а вие се върнете при баща си с мир.“
18. Юда пристъпи плахо към него и му каза: „Господарю, нека ти кажа нещо откровено, въпреки че ти си като фараон и недей да се гневиш на роба си.
19. Преди господарят ми беше питал робите си дали имаме баща или брат.