5. След това всички потеглиха на път. Обхванати от страх Божий, жителите на околните градове не преследваха Якововите синове.
6. Така Яков дойде в Луз, който се намира в ханаанската земя, сега наречен Ветил – сам той и всички хора, които бяха с него.
7. Там издигна жертвеник. Това място той нарече Ел-Ветил, защото там му се беше явил Бог при бягството му от брат му Исав.
8. Тогава умря Ревекината кърмачка Девора. Погребаха я близо до Ветил, под дъба, който Яков нарече Алин-Бехут.
9. След връщането от Месопотамия Бог отново се яви на Яков и го благослови.
10. Бог му каза: „Твоето име е Яков. Но отсега няма вече да се наричаш Яков, а името ти ще бъде Израил.“ Затова го нарече Израил.
11. Още му каза Бог: „Аз съм Бог Всемогъщи. Плоди се и се размножавай! Ти ще бъдеш родоначалник на народ, и то на много народи, както и на царе.
12. Земята, която дадох на Авраам и Исаак, нея ще предам на тебе и на потомството ти след тебе.“
13. Тогава Бог се възнесе от него, от мястото, където му беше говорил.
14. Затова Яков издигна паметник на мястото, където му беше говорил Бог – каменен паметник. Върху него той принесе възлияние и изля масло.
15. Мястото, където Бог му беше говорил, Яков нарече Ветил.
16. След това те тръгнаха от Ветил. А когато наближиха Ефрата̀, Рахил роди, но много се мъчи при раждането.
17. При родилните болки бабата ѝ каза: „Не бой се, защото имаш още един син.“
18. Докато береше душа, умиращата Рахил нарече новороденото Бенони. Но баща му го нарече Вениамин.
19. Така умря Рахил. Погребаха я на пътя за Ефрата̀, тоест Витлеем.
20. На гроба ѝ Яков издигна паметник. Това е и до днес надгробният паметник на Рахил.
21. Израил продължи своя път и разположи шатрата си зад кулата Гадер.
22. По време на престоя на Израил в онази страна Рувим отиде и спа с Вала, наложницата на баща си. Израил разбра това. А Яков имаше дванадесет синове.
23. Синове от Лия: първородният на Яков Рувим, след него Симеон, Левий, Юда, Исахар и Завулон.
24. Синове от Рахил: Йосиф и Вениамин.