8. Когато той кажеше, че капчестият добитък ще бъде за мене като заплата – всичкият добитък раждаше капчести. А когато кажеше, че заплатата са шарените – всичкият добитък раждаше шарени.
9. Така Бог отне тези стада от баща ви и ги даде на мене.
10. Веднаж, когато стадото зачеваше, имах видение насън: ето козлите, които покриваха козите, бяха шарени, капчести и пъстри.
11. Божий ангел ми каза насън: „Якове!“ Аз отговорих: „Ето ме.“
12. Той продължи: „Вдигни очи и погледни – всичките козли, които са покрили козите, са шарени – капчести и пъстри. Аз виждам всичко, което Лаван ти направи.
13. Аз съм от Ветил, където ти изля масло върху паметника и където ти даде обет пред Мене. Стани сега, излез от тази страна и се върни в родната си земя.“
14. В отговор Рахил и Лия му казаха: „Нима имаме още дял и наследство в дома на баща си?
15. Не ни ли смята за чужди? Защото той ни продаде и дори изяде дадените за нас пари.
16. Цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше, както и на нашите деца. Затова ти прави всичко, каквото Бог ти е заповядал.“
17. Тогава Яков качи децата си и жените си на камили.
18. Той подкара пред себе си всичкия си добитък, взе цялото си богатство, придобито в Месопотамия, и се отправи на път, за да се върне при баща си Исаак в ханаанската земя.
19. А понеже Лаван беше отишъл да стриже добитъка си, Рахил открадна домашните терафими на баща си.