10. Тогава Авраам простря ръка и взе ножа, за да заколи сина си.
11. Но Господен ангел му викна от небето: „Аврааме, Аврааме!“ Той отговори: „Ето ме!“
12. „Не вдигай ръка върху момчето – заповяда ангелът – и не му прави нищо! Сега вече разбрах, че ти благоговееш пред Бога и не пожали за Мене своя единствен син.“
13. Авраам повдигна очи и видя: ето зад него стои овен, заплел рога в един храст. Авраам отиде, взе овена и го принесе в жертва всеизгаряне вместо сина си.
14. Авраам нарече онова място Яхве-Ире. Оттук и поговорката „На планината Господ ще предвиди“.