6. А Сарра каза: „Смях породи у мене Бог. Който чуе за мене, ще се разсмее.“
7. И добави: „Кой би могъл да каже на Авраам: „Сарра ще кърми деца“? Защото родих син в старините му.“
8. Детето порасна и го отбиха. Авраам даде голяма гощавка в деня, когато отбиха Исаак.
9. Сарра видя, че синът на египтянката Агар, когото тя беше родила на Авраам, се присмива.
10. Затова тя каза на Авраам: „Прогони тази робиня и сина ѝ. Синът на тази робиня не трябва да получи наследство заедно с моя син Исаак.“
11. Авраам изживя това много болезнено заради сина си Измаил.
12. Но Бог каза на Авраам: „Не се огорчавай за момчето и робинята си. Постъпи така, както ти каже Сарра, защото твоят род ще продължи чрез Исаак.
13. Но Аз ще направя сина на робинята родоначалник на цял народ, защото той също е твое дете.“
14. Авраам стана рано сутринта, взе хляб и мех с вода. Той ги даде на Агар, като ги сложи на рамото ѝ. След това ѝ даде и момчето и я изпрати. Тя тръгна, но се заблуди в пустинята Вирсавия.
15. Водата в меха обаче свърши. Агар остави детето под един храст.
16. След това се отдалечи колкото един хвърлей на стрела, защото си каза: „Не искам да видя как детето умира.“ И като седна насреща, тя заплака с висок глас.
17. Но Бог чу как плаче детето и Божий ангел извика от небето на Агар: „Какво ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото, където е то.
18. Стани, вдигни момчето и го хвани за ръка, защото Аз ще направя от него родоначалник на голям народ.“
19. Тогава Бог ѝ отвори очите и тя видя кладенец с вода. Отиде, напълни меха с вода и даде на момчето да пие.
20. Оттогава Бог не изостави момчето. То порасна, засели се в пустинята и стана стрелец с лък.
21. Засели се в пустинята Фаран и майка му му доведе съпруга от Египет.
22. В същото това време Авимелех, съпроводен от военачалника си Фихол, каза на Авраам: „Бог е с тебе във всичко, каквото вършиш.
23. А сега закълни ми се тук пред Бога, че няма да постъпиш коварно нито с мене, нито с моя син, нито с внука. Както аз постъпвах добре с тебе, така и ти ще постъпваш с мене и със земята, която те е приютила като пришълец.“
24. Авраам отговори: „Заклевам се.“